Болестта
дата: 17-11-2010 @ 14:53:36 EET
рубрика: пуйбе са, пуйбе са
Умираш бавно, разлагаш се тихо,
не чувстваш нищо в тази мъгла,
Не виждаш как красивите птички
в дървото весело свиват гнезда.
Краят е близо - наистина жалко
тъй кратък и мъчителен бе житейския път
тъжно е да живееш толкова малко
и да усетиш полъха на студената смърт.
Първо кракът, а после ръката
разложението без жал ще расте
и ето носът, а и устата -
покрити със струпеи са и двете.
Нервът е мъртъв и болка отсъства
виждаш си живата оголена плът
живееш там, където присъства
единственият, но страшен природен съд.
Изолиран от живото, прокуден жестоко
в селото, обитавано от себеподобни
възпира се така разпространението широко
и всички надежди за лек са безплодни.
Ето, окапа...Поне не болеше.
И кръв няма дори - изгнило е, да.
А отлично си спомняш как някога беше
жизнена и здрава човешка ръка.
Смъртта не щади дори и децата
спират невинните малки сърца
не помагат нито помощите, писмата
всичко вече е в плен на Смъртта.
Скоро ще свърши и ще бъдеш доволен
Ще прегърнеш в обятията своята смърт
ще благодариш, че си от Бога измолен
затваряйки своята житейска врата.
Но други остават след тебе, изгнили,
завиждат ти плахо, но и надежди таят
а птичките отдавна вече гнездата са свили
и продължава и без теб да живее светът....
07/1994, вдъхновено от албума на безсмъртните Death - Leprosy (Проказа) и едноименната песен...
|
|